Борис Роканов, какъвто е, да го кажем така, странен и неочакван, на 19 ноември т. г. щеше да постигне невъзможното: премиера на книга в отсъствието на самата книга. Той и неговата издателка Павлина Никифорова (издателство “Павлина Никифорова”) бяха поканили на премиерата на новата му книга със стихове (озаглавена “Стихове”) около голямата непретенциозна маса в Сдружението на българските писатели куп приятели и поетеси, поетеси: от всякакви възрасти и занятия, с шапки и главно без, прекрасни (Екатерина Йосифова, например), поносимо чудесни и простошармантни. Като мухи на Роканов...
Само Марин Бодаков се беше подготвил. Ясно и отсечено произнесе роканов стих при това наизуст. Останалите - неподготвените - само си отпивахме винце и гледахме с добри очи.Рокановското в случая е, че я нямаше самата нова стихосбирка. Това не можеше да смути хладнокръвния поет и той с щедростта на таланта си раздаваше друга своя нова книга “Български народни приказки, прочетени от Борис Роканов” (ИК “Жанет-45”, Пловдив).
А “Стихове”-те не идваха и не идваха. Естествено се питахме: а има ли изобщо такава книга? Защото по-злопаметните помним Людмил-Станевата “Няма такава книга”. Поизнервената Поли се кълнеше, че трябва да има, дори я е виждала, вярно, в ръкопис... Един академичен час се питахме, а след това животът разпореди всичко да поеме по коловоза на познатото. “Стихове”-те пристигнаха, всеки закупи по екземпляр, започна масово надписване върху закупеното, възклицания, шеговити потупвания по рамо и т. н.
Може да е имало и друго, но тук си тръгнах, та не знам.
Сега е добре и да прочетем тази книга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар