Преди повече от 10 години в
интервю за вестник “168 часа” Борис Роканов ме обяви за най-големия съвременен
български поет. Разбира се, нито тогава, нито сега съм такъв, дано и не ставам,
но продължавам да ценя ексцентричността, ехидството и естествеността в
издигането на моята номинация. Благодаря, Боре!
Реципрочността в
комплиментарната традиция обаче ме задължава да заява днес същото за него. Да,
Борис Роканов е най-големият съвременен български поет.
В своя човешки път осъществих
достатъчно глупости, воден от високомерните си разбиранията за солидарност и
справедливост в една разпадаща се социална тъкан. Тъкан, която бива частично
слепяна и заздравявана от великолепни като Борис поети.
Непредсказуемите форми на
солидарност и справедливост с изпадналите, центробежната стихия на
всекидневието, лекотата в самохвалството на Борис Роканов насред отчайващия ни
бит, ме разсмиват, затрогват - и въодушевяват.
И трудно се възстановявам от
великолепния си махмурлук.
`50-те, някъде в Щатите, тогава Марин Бодаков още не е бил роден. |
Борис Роканов в Симеоновата градина в Пловдив |
Няма коментари:
Публикуване на коментар