Педеруги*

михаил баришников и роб бесерер, снимка лебовиц

Вас слънце ви не вижда - лъх,
зефирен лъх ви не допира;
сред тръни, скромни и без дъх,
дори пчела ви не намира -
печални бледни педеруги.

Печални, чакате ръка,
сънувате и пръсти нежни.
Напразно чакате!... Така,
в надежда тихо безнадеждни,
вий мрете - болни педеруги.

Вий мрете - в храсти и бодил
от първи ден чела навели...
Желания в живот немил,
мечти неволни и несмели -
вий чезнете едни след други.

О бледни, болни педеруги!
_____________________

*Ани Илков Асенов публикува в началото на 90-те в "Литературен вестник" тази версия на "Теменуги" от Пейо Тотев Крачолов

Парижкото метро, Лувър, 2012