ВАРНА, ЕДНА ИЗЛОЖБА

Из "13 състояния на една изкуствоведка", 11-то състояние, 100/70

Ваня, варненска бизнесдама, беше наела къща срещу хотел „Черно море", чийто първи етаж представляваше най-шикозната галерия в града, а на втория беше разположила офиса си.
С въпросната госпожа се оказахме един до друг на пленер на Златни пясъци, по вечерно време, когато се яде и пие на корем. Поговорихме, посмяхме се, тя реши, че съм готин и ме покани да направя изложба в нейната галерия при много добри условия, осигурени откупки и символичен процент. Уточнихме дата и се разотидохме.
В деня за изложбата цъфнах с картините във Варна. С мен беше и художникът Георги Йорданов, за да ми качи картините. Галеристката чакаше. Галерията представляваше две огромни помещения, по-голямото, от които беше централното, със стълбище, което водеше към офиса на Ваня, а по-малкото беше отделено от другото. Пийнахме по чаша, посмяхме се и Ваня предложи да започваме с реденето, че време не останало, че пресконференция организирала, та утре цяла Варна да знаела какъв голям художник е Борис Роканов. Както аз не бях виждал галерията до този момент, така и Ваня не беше виждала мои картини. Започнахме да внасяме платната, а тя гледаше и все сочеше към по-малкото помещение на галерията. Накрая всичките ми картини се озоваха именно там. Ваня измърмори нещо от рода „все пак тук хора влизат". Изложбата ми представляваше голи разкекерчени жени в гигантски размери. Ваня се опитваше да запази спокойствие и да избере „нещо по-нормално" за централната зала. Предложи на Жоро да мисли, за да спасява положението. Той обаче не измисли нищо, Ваня изпадна в паника и тръгна да се качва в офиса с легендата „когато дойдат журналистите - мен ме няма, в командировка съм".
Изложбата мина с невероятен медиен успех и никакви продажби. Дали заради цените? Сложих по 10 000 евро на мома.
„Ти продаваш ли бе, пич - ме попита тогава варненският график Петьо Маринов, - продал ли си една картина на такава цена?"
„На тази цена - не, но картините ми толкова струват" - отговорих.
Въпреки културния шок, с Ваня останахме приятели, правих още две изложби при нея и винаги по телефона ме предупреждаваше да не нося повече никакви откровени курви. Една за Варна била достатъчна.

Из "Борис Роканов и пловдивската лудница", феерия върху чаршаф,100/160