КАК И ЗАЩО МОНА ЧОБАН ПОСЕТИ ГРОБА НА ЛАФОНТЕН

И ГО НАПСУВА НАЙ-БЕЗСРАМНО

с Мона Чобан

В Парижкото метро много често се чуват гласове, които ясно обявяват социалното си положение и произтичащата от него нужда от помощ, а след задължителното „мерси", притежателите на тези гласове любезно минават между седалките с чашка в ръка, в която дрънкат дребни монети. Минават, без никой от пътуващите да ги забелязва и без очакване за съчувствие или милост. Именно в този миг е разминаването на две вселени - тази на щастливия мравешки уют, и другата - на веселяшкото лекомислие.
Докато седях разсеяно и се опитвах да се слея със седалката, защото нямах никакви пари за даване, внезапно се сетих за вица, който разказа Нина Ковачева на парижкото гробище Пер Лашез. Там с нея и с Мона Чобан бродехме с чаши „Рикар" в ръка и празнувахме 24 май, след като бяхме нарецитирали до безпаметност гроба на Аполинер. Горкият поет, мъжки издържа пороя от българска поезия, който се изля отгоре му най-неочаквано. Издържа и вица на госпожа Ковачева, а именно: на кръстопът се срещнали мравка и щурец със „Запорожец", щурецът попитал мравката накъде е тръгнала, а тя отвърнала, че отива да се труди. И щурецът отивал да се труди, в съседното село имало празник и им трябвал музикант.
След година мравката пак вървяла към полето, а щурецът, вече с нов „Москвич", отивал да свири в града. След още година, мравката - на къра, щурецът - с „Опел". След доста години мравката и щурецът се срещнали отново на същия кръстопът. Мравката - все към полето, а щурецът - с нов „Мерцедес". Тя първа попитала накъде се е запътил, а той се похвалил с предстояща работна разходка из европейските столици. Тук мравката не издържала и извикала: „Когато стигнеш в Париж, намери оня Лафонтен и му кажи да си ебе майката!"
При споменаването на Лафонтен, както си блееше безгрижно, Мона подскочи ентусиазирано и предложи да отидем до гроба му. Отсякох, че не мърдам никъде - с Нина вече сядахме срещу гроба на друг прочут мъртвец. Мона тръгна сама, не след дълго се върна зачервена и запъхтяна, и измърмори: „Казах му го. Да си ебе майката!"

Борис Роканов, Париж, Пер Лашез, Аполинер, 24 май 2011

с Нина Ковачева

Оказа се, че Мона не е псувала Лафонтен, а аз всичко съм си измислил, и затова двамата с пловдивския белетрист Димил са ходили на гроба на Лафонтен да му се извиняват.

Ето и доказателствата за позорния акт:

извинението на Мона

опрощението на Лафонтен