другите стихотворения
на Борис Роканов
на Борис Роканов
Последната му поетическа книга ”Дебелянов и други стихотворения” е издание на фондация ”Литературен вестник”, а корицата и оформлението са дело на самия автор. Още като вземе в ръка изданието на читателя няма как да не му направи впечатление плътно изписаната с задна корица с мнения за поезията вътре на Иван Теофилов, Ани Илков, Владимир Левчев, Михаил Неделчев, Едвин Сугарев, Марин Бодаков и пр. Няма как да не му направи впечатление и разминаването между определенията: между експресивност и деликатност, необузданост и изтънченост или безхитросност. Противоречието обаче остава само докато не прочетеш текстовете вътре. Във великолепните стихотворения на Борис Роканов има от всичко, те сблъскват светове и стилове, скрити или явни цитати от литературната класика, сленгови изрази, препратки, пастиши. Стиховете са сериозни, когато иронизират, и карнавално весели, когато тъгуват. Езикът вътре пирува своята вавилония в лабиринта между идеосинкразията и културната памет на цитата. Това движение на езика, който се усуква като змия (която в крайна сметка ще захапе опашката си) между различните стилови регистри, се дублира от отношението на стихосбирката към местата. ”Дебелянов и други стихотворения” е истинска хетеротопична главоблъсканица от места и пространства, вложени едно в друго. Зад окото на Барселона от „Барселонска тетрадка” надничат стълпотворение от хора, светове и истории, недоразказани, банално-странни сюжети, точно както зад „изстраданата география” на Истанбул в „Цариградска тетрадка” зад Ориента можем да видим Европа и дори софийската Централна гара. В стихотворенията на Борис Роканов е шумно, какофонично, текстът непрекъснато те дърпа по нов маршрут. Поетът обича резките иронични обрати, смяната на перспективата и колажа. Той винаги изненадва читателя, подчинява го на своето танцуващо въображение, което наслагва пространства, театрализира обичайното и банализира странното. Покрай множеството места и хора ”Дебелянов и други стихотворения” си има и едно по-любимо за разказване от другите места – Пловдив. Град, който прекосява времена, състояния и сюжети, но и град, който е силно биографизиран от лирическия субект в текстовете. Можем да видим Пловдив през късокраките му жени, през „дребната пловдивска Коледа”, през пазара му. Можем да го видим като едно изгубено минало („Марика и Асен, и Вера”), като момент на унило настояще, тъжно-смешен, леко гротесков, но и оживяло алтерего на говорещия човек в текстовете. Градът, мястото са огледало на емоцията, те отключват освен множественост на пространството и множественост на времето. В градовете на Борис Роканов паралелно съществуват множество минали времена и множество парчета настояще. Привлекателността на тази поезия е в начина, по който слепва едно за друго парчета време и пространство, едновременно нехайно и сложно.
Стихосбирката съдържа и множество творби като „Дебелянов”, „Люляка ми замириса”, „Черна песен”, които разчитат на играта, гротеската, пастиша, пренаписването, излъганото очакване. По-интересна ми се вижда обаче една друга черта на поетиката на Борис Роканов тук и тя е неговата специфична еротика, такава, каквато я познаваме и от предишни стихосбирки. Това е еротика тръпчиво-сладникава, противоречива, иронична и меланхолна, въздигаща и снизяваща. В нея като че ли можем да видим квинтесенцията на стила Роканов. Това е еротика, която пирува контрасти и често достига пировата си победа – загубата, изплъзването на обекта си. В нея можем да видим една радикална специфика на образа при Борис Роканов, най-мъгляво и изплъзващо се е това, което е най-оголено за гледане. В този аспект то е и най-жадувано. Именно в тази жажда препълнения с хора и места свят на поета може да бъде видян и като пределно самотен.
Борис Роканов. Дебелянов и други стихотворения. Фондация ”Литературен вестник”. Пловдив, 2012.
Снимката на главната страница е дело на Борис Роканов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар