С ГЕОРГИ ТРИФОНОВ В БУРГАС

На тази снимка Борис Роканов е в Сен Жермен , а не в Бургас

Не знам как стана, най-вероятно след продължително пиене, с Георги Трифонов решихме той да открие изложбата ми в Бургас. След седмица Георги ми се обади, че ще използва транспорта на Захари Каменов, който по същото време щял да открива в галерия „Пролет". Да не съм се притеснявал за пътуването, но предложи да променя или часа, или датата на моето откриване. Направо подскочих, приех предложението му като обида и пренебрежение - защо като се дублират изложбите ни, аз да променям, а не конкуренцията - Стоян Цанев, консултанта на „Пролет" и галеристката Пролетина.

Казах, че ще помисля и затворих. След което изгубих нерви, време и не малко средства в преследване на идеята да не отстъпвам.

„Виж какво е положението и в Базата, че Захари ще води и немската, и белгийската си галеристки, плюс жена си, да не вземем да увиснем" - напомни Трифонов. И увиснахме. Базата беше блокирана от Стоян Цанев, въпреки че я бях ангажирал за деня на изложбата. С Георги Трифонов спахме в Созопол при някой си бай Марин, май така му беше името.

На следващия ден опаковах картините, натоварих ги на влака и осъмнах в Бургас. Видях, че положението е изпуснато и се обадих на пишещите братя по бургаските медии. Казаха ми „добре", което в превод означаваше, „разкарай се".

Купих от пазара 25 килограма ябълки, няколко връзки канап и 60 листа амбалажна хартия и отидох в галерия „Богориди".

Собственичката Ружа беше колоритна жена, винаги готова за авантюри. За да се разбере за какъв човек става дума, ще разкажа как Ружа от Партията на пенсионерите взела гласовете на турските села в региона. На изборните бюлетини за народни представители госпожата била подредена след ДПС. Разбрала, че турците за улеснение гласуват с пръчки - където свършвала пръчката, там слагали кръст. Ружа се добрала до пръчките, скъсила ги и ги върнала обратно. Електоратът на ДПС гласувал за нея. Е, не влязла в Парламента, защото в останалата част на България партията й не взела гласове.

„Да не отваряш плод-зеленчук?" - попита Ружа, когато нахълтах задъхан от носенето.

„Това са поканите" - отговорих, а изобретателната Ружа зяпна. Наложи се да показвам. Завих ябълка в парче амбалажна хартия, завързах с канап и уточних мястото, където ще се прикрепи поканата. След което написах няколко реда за моето творчество с подпис от Свилен Блажев.

После наех манекенка от известна агенция да занесе обемистите покани по списъка на галерията. На следващия ден - пресконференция с идеята да натрием носа на Пролетина и Стоян Цанев. В деня, когато Георги Трифонов и Захари Каменов пристигнаха, бях на първа страница и на трите бургаски ежедневника, за галерия „Пролет" нямаше и ред.

Захари пристигна в галерия „Пролет" в приповдигнато настроение (там ме беше курдисал Трифонов да го чакам), след него влезе Георги и като видя киселите физиономии на Стоян и Пролетина, и моето разсеяно изражение, се засмя и попита какво съм бил направил. И се започна.

Захари лека-полека помръкна:

"Стига толкова. Сега отиваме да оставим багажа, че бабетата са уморени от пътя - посочи галеристките, които едва дишаха - после ще се разправям с Роканов. В Графичната ли сме?" - обърна се към Цанев.

„Да" - и Стоян ги поведе. Тогава Георги ме погледна.

„Глупости, аз съм я платил цялата за днес - блъфирах, а Георги кимна: - Ето го ключа." - показах ключа, който не бях върнал, защото там ми беше багажа, и го разклатих пред очите на Цанев.

Захари не издържа, хвърли чантите и се нахвърли на Трифонов: „Георги, какви ги прави Роканов, какво съм му направил, идвам да правя изложба в Бургас."

Тогава Георги стана, дойде до мен, взе ключа от ръката ми и го даде на Стоян Цанев. Всички ми се хванаха на блъфа, дори Стоян и Пролетина, които след този мой бургаски рейд, вече очакваха от мене всичко.

„Вие сте дошли за откриване на изложба на художник, но искам да ви предупредя, че Борис Роканов не е такъв..." - започна словото си Георги Трифонов, при което Ружа настръхна, изгледа го въпросително, а после и мен. Намигнах й, широко се усмихнах, и тя си сложи едно щастливо изражение, после изръкопляска, а публиката след нея. Трифонов продължи, като гледаше свирепо и мен, и Ружа, и залата: „Борис Роканов е завършен идиот, който се прави на художник...". Отново бурни аплодисменти и окуражителни викове, при което Георги Трифонов първо помълча, после поривисто изпсува. Тогава Ружа извика:

„Аплодисменти за големия български художник Жоро Трифонов! Дайте една голяма ракия на художника!" - препълнената зала отговори с мощни аплаузи.

Така Георги Трифонов откри изложбата ми в Бургас. Бог да го прости!

Борис Роканов, "Братя Карамазови" - из изложбата в галерия "Богориди", Бургас