НЕОБИКНОВЕНОТО РАЖДАНЕ НА ЛОРЕНЦО ГЕРШОН, драма в четири действия от Борис Роканов

КНИГА НА СВ.ПРОРОК ЙЕЗЕКИИЛ
ГЛАВА 1.
"В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата - и аз видях Божии видения.”

Литературната мафиотка Веселина Ангелова минути след финалното „Оле” на Директора на НУДГД * "Елин Рахнев" , Кюстендил

Господин Гершон се роди като отгледано бебе, 102 килограма, 168 сантиметра, 64 години и три месеца. Само година и девет месеца го деляха от пенсия.

Ето, какво се случи, за да се стигне до това преждевременно раждане.

На 23.12. 2012, неделя, 15 минути преди обяд, Лоренцо Гершон се роди изненадващо бързо след шест десетилетия тормоз върху крехката утроба на началната учителка от Дупница госпожица Татяна Димитрова. Лоренцо въобще не искаше да излиза от корема на госпожицата. Имаше хладилник, телевизор, библиотека, полилей, нощна лампа, климатик, отоплителни уреди вентилатори и какво ли не, а най-вече разтегателен диван, на който спеше през нощта и се излежаваше през деня.

И така.

Когато зърна белия свят, достолепният господин Гершон, първо изрева на умряло от отвращение и погнуса, после се обезводни от реките сълзи, които се изляха от късогледите му очи. Поплака, похълца, похлипа, после изведнъж се умори, след което полегна за около час в скута на госпожица Димитрова, за да си почине. И след кратката, но ободрителна дрямка, вече свеж и отпочинал господин Гершон изприпка до барчето на отсреща, изпи двойно кафе, изпуши четири цигари, после се сети нещо и се затича към пловдивската библиотека. Може би, за да зърне за миг миловидното лице на изтънчената госпожа Венета Ганева,  или да върне книга, това никой не разбра, защото атомната бомба избухна в Цалапишкото сметище и сред алфа и бета частици господин Гершон се изпари.

И после стана следното:

„Който е решил да забогатее за една година, по средата на годината го обесват!”

1.

Нека се върнем малко назад.

Въпреки, че Лоренцо Гершон беше начетен и фин човек, а възприятията му за света бяха прекалено аристократични, апартамента, който по принуда обитаваше беше занемарен и противен.Тъмни входове и мрачни коридори, стаите по-скоро приличаха на пещери, пералня беше стара, съветска и много често даваше късо, при което изгаряха и бушоните на клетата му майка. Мивката, където Лоренцо се бръснеше и си миеше лицето всяка сутрин беше катрането-черна от половин вековната мърсотия[1].  Хладилникът, където господин Гершон си държеше сланинката и кромида, бучеше и виеше денонощно, а понякога с трясък спираше, тогава кухнята[2] се разклащаше, а заедно с нея и бедрата на госпожица Татяна и се почваше една самба, румба, пасо добле, ча-ча-ча, а след финалното „Оле” директора на началното училище се изхлузваше до госпожица Татяна Димитрова и наставаше тягостна тишина.

Та така.

Няколко секунди преди чудното раждане на именития си син, началната учителка Татяна Димитрова с поглед на изкуствоведка гледаше снежинките, които тихо се стелеха по тихите улички, а с другия си поглед, на амбулантен търговец, със завист разглеждаше отрупаните със сняг клони, които бяха много фешън в бялата си премяна, „Ето, от къде се е пръкнала  модата.” – усмихна се необмислено Танчето и се отнесе, сиреч заспа, после ненадейно  се прозя, при което се събуди, затвори прозореца, каза едно страстно, „Бър-ррр” от нахлулия студен въздушен фронт, разтресе палаво ханша и бедрата и чак тогава погали огромния като двустаен апартамент корем, където в момента живееше Лоренцо и слушаше радио „Хоризонт”.

 „Който предплати за рибата, ще я яде вмирисана!”

2.

Е, това е историята, която искам да разкажа.

„Дядо ти Ценко Минкин – говореше на корема си госпожица Татяна – беше много заможен на село, а имаше и костюм. Не беше случаен човек, дядо ти, състоятелен и набожен беше горкия” - госпожица Татяна или лъжеше най-безсрамно неродения си син, или баща й Ценко е бил крадец и мародер, защото селянин пари за костюм няма да даде дори посмъртно. Или ще го открадне, или ще го съблече от мъртвец, за да има, с какво да се перчи на мегдана и момите да лудеят по него. Майка й Гуга полудяла от любов по Ценко и на бърза ръка се оженила. А после цял живот страдала, зарази онзи прекрасен момент под черешата.

И така…

„Да целуваш ръце, които би искал да видиш отсечени!”

3.

Ето, за какво става дума.

„Картината е толкова хубава, че не може да е нарисувана от български художник!” – си каза Лоренцо и заби пирон[3] в хола на просторното си жилище.

Тъкмо беше окачил картината и на входната врата се потропа. Лоренцо се сепна, почука три пъти с крак, за да събуди уважаемата госпожица. Тя се сепна и после двамата се понесоха с „Ох” и с „Ах” към входната врата. Димитрова се залепи на шпионката и притихна. Разтри очи и пак се залепи. Отвън стоеше самият Пенчо Славейков и потропваше нетърпеливо с бастуна си. Госпожица Татяна припряно отключи и кого да види, не Славейков, а пийналата поетеса Веселина Ангелова, която имаше някакъв роман с нероденият й син и затова човек не можеше да се отърве от нея. Госпожица Димитрова отново разтърка очи и пак видя грозното лице на побърканата лиричка, от което стана ясно, че Пенчо Славейков й се беше привидял. След тази фатална заблуда, госпожицата се намръщи, изхрачи се, наплю поетесата Ангелова и силно тръшна вратата. При което чу свличането и тупуркане по стълбите на лирично тяло средна възраст, което се изсипа на улицата с трясък. Госпожица Димитрова се притесни, загрижено се помота в коридора, завъртя кичур от рядката си невчесвана от години косица на пръстта, после метна пренебрежително ръка и се прибра спокойна в стаята. Седна, сложи си червената вълнена шапка и задряма.

Ето, какво и се присъни.

„Една вещица не умира, докато на мястото й не дойде друга!”

4.

И после се случи следното:

Без да подозира за трагичната си кончина и за факта, че скоро ще остави сираче. Госпожица Татяна пишеше на дъската големи и малки букви. Точно в тази фатална минута под прозореца на училището мина кортежа на голямата литературна мафиотка Веселина Ангелова[4], която пренасяше в скута си самоделно взривно устройство, с което имаше за цел да осуети премиерата на покойната Дора Габе, като избие верните й почитатели, невръстните й сестри и нея самата, но когато колата  подскочи на легналия полицай Мирчо Спасов се чу изпукване, изчаткване,  конски тропот, блеене на овце, врещене на ярета и колата избухна, а Веселина Ангелова се пръсна на части и полетя. Главата й влетя със свистене в класната стая и удари госпожица Татяна по рамото, докато тя изписваше главното Г  и се изтърколи между краката й. Госпожица Димитрова свенливо наведе очи и срещна влажния поглед на биологическия баща[5] на малкия Лоренцо, който многозначително й намигна, събра устни за целувка и - а да каже нещо, на бърза ръка се спомина. След което госпожица Татяна изпищя, че паднаха керемидите от покривите на близките сгради. Но тази ненадейна радост й дойде в повече  и госпожица Димитрова се строполи с развълнувана и доволна пред невинните ученици. „Отиде си мръсника!”- подрави се мислено госпожицата и смъртта я отнесе.

От удара неродения Лоренцо, който тъкмо бе надигнал с една ръка ракийката на Тушеви, а с другата - виличката, за да бодне доматче, разля ракията и се убоде по бузата, при което се уплаши и набегом излезе от корема на майка си. Тя не успя да види приживе достолепения господин с побеляла едноседмична брада, с мазна и рядка косица, с оредели зъби и подпухнало от пиенето лице, но го видя след смъртта си.  

И ето какво стана после:

Господин Гершон първо изфъфли: „Добър ден, ученици!” , после изхълца и горчиво се разрида.

Когато сълзите пресъхнаха и хълцането изведнъж спря, Лоренцо изумено огледа класната стая, спря премрежен поглед върху трупа на непрежалимата си майка, после – върху главата на биологичния си баща, завъртя се в кръг и хукна към библиотеката, за да зърне поне за миг миловидното личице на Венета Ганева от Специални сбирки, за да му светне за мъничко пред очите, но уви, не успя. Избухна гореописаната атомната бомба в Цалапица и света приключи завинаги.

М-да...

Между другото, и Лоренцо Гершон умря.

* Начално училище за деца с говорни дефекти

[1] Приживе малкият Лоренцо беше изключителен мърляч.

[2] Кухнята на Лоренцо Гершон се намираше точно зад стомаха на госпожица Димитрова

[3] Хола се намираше на дъното на храносмилателния тракт на госпожица Димитрова

[4] По горе описаната поетеса Ангелова няма нищо общо с литературната мафиотка Ангелова, странно съвпадение на имена

[5] Преди да стане жена Веселина Ангелова беше мъж и се казваше Езра Гершон.

Rankin, foto